Feeds:
Posts
Comments

Archive for February, 2012

Оригинално заглавие: Sourcery (1988)
Превод: Владимир Зарков
Издателство: ИК Вузев

Казваше се Спелтър и беше дългурест жилав мъж. Лицето му подсказваше, че в предишните си прераждания може да е бил кон, а в сегашното се е разминал на косъм със същата участ. Хората оставаха с впечатление, че ги зяпа със зъбите си.

***

Бе решил [Ринсуинд], че ако няколко бири на спокойствие не му осигурят възможността да погледне на събитията по-невъзмутимо, ще постигне желания ефект с още няколко бири. Поне си струваше да опита.

***

Един от наставниците му бе казал за него, че „да наречем представата му за теорията на магията отчайваща би означавало да не ни останат подходящи думи за уменията му в практиката“. Това открай време озадачаваше Ринсуинд.

***

Верминът е черно – бяло животинче, сродно на лемингите, и се среща в студените земи около Главината. Кожата му се добива рядко и трудно, затова се цени много, особено от самия вермин. Себичната гадинка е готова на всичко за да не се раздели с нея.

***

– Драги Спелтър, ти се изчервяваш, когато случайно кажеш истината.
– Не съм се изчервявал!
– Именно това имах предвид – довърши го Кардинг.

***

Настъпваше онзи момент на нощта, който бележи свършека на изпълнения с оживление ден на Анкх-Морпорк… Всъщност денонощието достигна до благите мигове, когато е твърде късно за пладнешки обир, но е рано за нощно нахлуване с взлом.

***

Има гласове с особена звучност, които подсказва разпит. Тъкмо така говореше везирът. А леката рязкост в произношението му намекваше, че ако не научи повече за шапката, и то скоро, предвидил е мерки, които включват думи като „нажежени“ и „ножове“. Разбира се всички велики везири говорят по този начин. Човек се пита дали не ги обучават в специално училище.

***

За героите е типична дарбата да търчат лудешки из срутващи се дворци, в които дотогава не са пристъпвали, да спасяват всички наред и да се измъкнат невредими в последния миг преди всичко да избухне или да потъне в блатото. Найджъл и Ринсуинд обаче посетиха кухните, няколко тронни зали, конюшните (два пъти) и извървяха (според Ринсуинд) десетина километра коридори.

***

Не е лесно да приковеш истината към книжната страница. Във ваната на историята истината се улавя не по-лесно от изтърван сапун, а и се открива далеч по-трудно…

***

Рано или късно всеки преживява това състояние. Например в кварталната кръчма някой те бута по лакътя, ти се озърташ и бълваш цяла кофа словесна помия, но бавно осъзнаваш, че си я излял върху токата на нечий колан, а собственикът му изглежда по-скоро изсечен от скала, отколкото роден от майка. Или малка количка се бута в задната броня на твоя автомобил, ти изскачаш и размахваш юмруци, но шофьорът започва да се разгъва безкрайно отвътре, сякаш е успял да се напъха с някакъв страховит фокус и може би е карал от задната седалка.

***

Магьосниците не са запалени любители на философията. Според тях отговорът на въпроса как звучи пляскането с една ръка гласи следното: „Пл.“

* Въпросният подбор е изцяло резултат от личните ми пристрастия към неща в книгите (и преводите) на Пратчет, които съм счел за чудесни и идейни.. 🙂

Advertisements

Read Full Post »