Feeds:
Posts
Comments

Оригинално заглавие: Sourcery (1988)
Превод: Владимир Зарков
Издателство: ИК Вузев

Казваше се Спелтър и беше дългурест жилав мъж. Лицето му подсказваше, че в предишните си прераждания може да е бил кон, а в сегашното се е разминал на косъм със същата участ. Хората оставаха с впечатление, че ги зяпа със зъбите си.

***

Бе решил [Ринсуинд], че ако няколко бири на спокойствие не му осигурят възможността да погледне на събитията по-невъзмутимо, ще постигне желания ефект с още няколко бири. Поне си струваше да опита.

***

Един от наставниците му бе казал за него, че „да наречем представата му за теорията на магията отчайваща би означавало да не ни останат подходящи думи за уменията му в практиката“. Това открай време озадачаваше Ринсуинд.

***

Верминът е черно – бяло животинче, сродно на лемингите, и се среща в студените земи около Главината. Кожата му се добива рядко и трудно, затова се цени много, особено от самия вермин. Себичната гадинка е готова на всичко за да не се раздели с нея.

***

– Драги Спелтър, ти се изчервяваш, когато случайно кажеш истината.
– Не съм се изчервявал!
– Именно това имах предвид – довърши го Кардинг.

***

Настъпваше онзи момент на нощта, който бележи свършека на изпълнения с оживление ден на Анкх-Морпорк… Всъщност денонощието достигна до благите мигове, когато е твърде късно за пладнешки обир, но е рано за нощно нахлуване с взлом.

***

Има гласове с особена звучност, които подсказва разпит. Тъкмо така говореше везирът. А леката рязкост в произношението му намекваше, че ако не научи повече за шапката, и то скоро, предвидил е мерки, които включват думи като „нажежени“ и „ножове“. Разбира се всички велики везири говорят по този начин. Човек се пита дали не ги обучават в специално училище.

***

За героите е типична дарбата да търчат лудешки из срутващи се дворци, в които дотогава не са пристъпвали, да спасяват всички наред и да се измъкнат невредими в последния миг преди всичко да избухне или да потъне в блатото. Найджъл и Ринсуинд обаче посетиха кухните, няколко тронни зали, конюшните (два пъти) и извървяха (според Ринсуинд) десетина километра коридори.

***

Не е лесно да приковеш истината към книжната страница. Във ваната на историята истината се улавя не по-лесно от изтърван сапун, а и се открива далеч по-трудно…

***

Рано или късно всеки преживява това състояние. Например в кварталната кръчма някой те бута по лакътя, ти се озърташ и бълваш цяла кофа словесна помия, но бавно осъзнаваш, че си я излял върху токата на нечий колан, а собственикът му изглежда по-скоро изсечен от скала, отколкото роден от майка. Или малка количка се бута в задната броня на твоя автомобил, ти изскачаш и размахваш юмруци, но шофьорът започва да се разгъва безкрайно отвътре, сякаш е успял да се напъха с някакъв страховит фокус и може би е карал от задната седалка.

***

Магьосниците не са запалени любители на философията. Според тях отговорът на въпроса как звучи пляскането с една ръка гласи следното: „Пл.“

* Въпросният подбор е изцяло резултат от личните ми пристрастия към неща в книгите (и преводите) на Пратчет, които съм счел за чудесни и идейни..🙂

Оригинално заглавие: Thief of Time (2001)
Превод: Владимир Зарков
Издателство: ИК Вузев

ВЕЩИЦИТЕ НАСЛЕДЯВАТ МАЙЧИНАТА ФАМИЛИЯ – обясни Смърт – ЗА ТЯХ Е МНОГО ПО-ЛЕСНО ДА СМЕНЯТ МЪЖА, ОТКОЛКОТО ФАМИЛНОТО СИ ИМЕ.

***

Той [Джереми] се опитваше да бъде интересен. За жалост когато хора като него решат да бъдат интересни, първата им работа е да си намерят книга със заглавие „Как да бъдем интересни“, после проверяват няма ли и платени курсове по темата. Недоумяваше защо хората май всеки път стигаха до мнението, че говори скучно. Ами, че той можеше да им говори за какви ли не часовници!

***

На гениите винаги се позволяват малко повече волности, поне след като чукът е измъкнат от вдървените им пръсти и кръвта е забърсана.

***

Откровено казано, понякога си мисля, че хората трябва да бъдат подлагани на строг изпит, за да им се разреши да станат родители. А не само да умеят практическите умения. [Сюзън Сто Хелит]

***

Повечето хора си имат собствено средство да запълват празнотите между своите представи и действителността, понякога далеч по-неприятно от едно шише джин.

***

Слушаш ли дълго и съсредоточено, хората ще ти кажат повече, отколкото смятат, че знаят.

***

Сюзън стисна устни. Естествено, винаги ще се намерят толкова тъпи хора. Някои типове са готови да направят всякаква идиотщина от чисто любопитство какъв ще бъде резултатът. Ако сте сложили голям превключвател в дъното на затънтена пещера и сте написали на стената „Превключвател за края на света. МОЛЯ НЕ ПИПАЙТЕ!“, боята дори не би успяла да изсъхне.

***

А нали Уен е казал, че ако истината изобщо може да се намира някъде, значи се намира навсякъде?

***

Помни ми думата – ако някой махне запушалката на дъното на Вселената, верижката й ще ни отведе право в Анкх-Морпорк и ще чуем от загубеняка „Ама аз само исках да видя какво ще стане“. Всички пътища водят към Анкх-Морпорк.

***

„И никога, ама никога не задавай въпроши“. Разбира се, Игор знае, че правилото се отнася до ВАЖНИТЕ въпроси. Нямаше нищо лошо да попита „Гошподинът ишка ли вече чаша чай?“, но не и „За какво ша ви штотици девици?“ или „Откъде да ви намеря още един мозък пошред нощ?“.

***

Всяко общество изпитва потребност от подобен боен вик [Помнете долината Куум!], но рядко се случва да го използва в най-неподправения му пълен вариант: „Помнете жестокостите, които извършиха срещу нас миналия път, защото с тях ще оправдаем своите жестокости днес! И така нататък в същия дух! Ура!“

***

Всъщност, те са мои счетоводители – добави, защото в една книга бе прочела, че това занятие е оправдание за повечето чудатости.

***

Ревизорите се бяха постарали да проумеят религията, защото в нейно име се извършваха купища безсмислици. Освен това тя май служеше за оправдание за всевъзможни особняци. Например за любителите на масови убийства. В сравнение с религията да откажеш убедително чаша чай не беше никакъв проблем.

***

– ПРАВОТО Е НА НАША СТРАНА. [Смърт]
– В ролята си на Война изпитвам голямо нежелание да ти обяснявам какво сполетява нищожните по малочисленост армийки, на чиято страна е правото. [Война]

***

Някои хора се сливат с околния фон. Госпожица Сюзън се сливаше с предния план. Тя се набиваше на очи. Пред каквото и да застанеше, то на свой ред се превръщаше във фон.

***

Първо – те не произвеждаха, а творяха. Разликата е съществена* [*Защото понякога достига двайсетина долара на килограм].

***

Щото ставаме човеци, тъкмо като видим неща, дето не са за човешките очи. [Леля Ог]

* Въпросният подбор е изцяло резултат от личните ми пристрастия към неща в книгите (и преводите) на Пратчет, които съм счел за чудесни и идейни..🙂

Бродейки из Нета се натъкнах случайно на един тест за това на кой герой от Диска приличаме. Ето го тук за любопитните. Малко е предвидим на места откъм това накъде препраща, ама нейсе – струва си занимавката. В моя случай поне направо заби десятката. А иначе възможностите са десетина – от Патриция през вещиците и стражата, та до Грибо чак. Приятно тестване!🙂

Като за първи пост – нещо любимо, а именно – Тери Пратчет и неговите книги. Тази поредност на четене не е от задължителните*, но все пак помага. Класическият вариант по темата е на Krzysztof Kietzman, но лично на мен много повече ми хареса подобрената версия на Евгений Плисс, която е адаптирана тук на български с доста вече корекции и актуализации спрямо последните промени.

How to read Terry Pratchett Books

Приятно четене!
* За поредиците “Вълшебници и герои” и “Вещици” все пак е препоръчително, иначе може да се озовете отвъд Ръба без да сте падали от него и да омъжите кралица без да е била вещица, а в това някак си логика няма.🙂